За какво

Ако питаш за какво убивам
Ако питаш за какво бих умрял
Мислел съм си как ли ще умра
Като дърт лайнар на скута с двете внучета
Или като д’Артанян от огнестрелна рана и за честта
Което и от двете да е, сам ше си предизвикам участта
Т’ва на 100 процента
Който с мен е точен, да е на спокойствие, ше гледам само да е окей
За мен и мойте дори и Третата световна сега да почне, ше живеем във балонче,
аз ня’ам проблем
Така като говора мога да звуча мозъчно и душевно болен
Боли ме кура
Т’ва на 100 процента,
Но ако остана като вълка — див, естествено че няма да съм мълчалив
Ше се наложи някой от тия живи мъртъвци да ме напълни със стрели, да ме отстрани
Изпроса ли си го, то ше до’е ли самичко?
И т’ва на 100 процента
Син съм на богиня — името ѝ е Вирджиния
Баща ми е Светлозар, баща на милион слънца, всяко едно е свят
Красотата — моя сестра, казва се Калина
Не съм напра’ил много за тях, освен т’ва че ги обичам
И т’ва на 100 процента
Ако питаш за какво убивам
Ако питаш за какво бих умрял