Онова момче

Онова момче наивно
страшно искаше да пее,
но светът му се изсмя в лицето.
Този свят — почтен привидно —
той за зрелища живее:
зрелища поиска от момчето…
И театърът започна,
и звездата ми изгря,
и скандален, и порочен,
срещу себе си вървя…
Припев:
Как ми омръзна този мой театър —
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър…
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда…
Като куче сам живея,
лъжа се, че се обичам.
Все по-трудно ми е да се смея.
Плаче ми се, ала пея
и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен…
И театърът не свършва,
и звездата ми блести,
а сърцето пита тъжно:
«Накъде отиваш ти?! "
Припев:
Как ми омръзна този мой театър —
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър…
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда…